Фондация „Лазар Тодоров“ осигури 3-тонен съд за вода за манастира„Св. Св. Петър и Павел“ до с. Златар

Християнската обител се снабдява с вода за битови и питейни нужди от чешми в съседните села, тъй като лековитият извор е единственият водоизточник, от който може да се черпи вода, но през летните месеци аязмото изцяло пресъхва.

През годините са изработвани няколко проекти за изграждането на водопровод, които обаче така и не стигат до реализация. Екипът на Фондация „Лазар Ивилинов Тодоров“ осигури специализиран 3-тонен съд за съхраняване на вода и хидрофорна помпа към него, а със съдействието на областна администрация, ВиК Шумен ще осигури водоноска, с която от Община Велики Преслав ще се доставя вода за нуждите на манастира. Това обаче е временен и недостатъчен вариант за водоснабдяване и фондацията продължава да търси възможности за решаване на проблема в дългосрочен план. В момента фондацията прави проучвания на водата от стар и отдавна забравен кладенец в района на манастирската обител.

След разчистването на кладенеца ще бъдат взети проби за микробиологични и физикохимични изследвания и ако водата се окаже годна за битови нужди, ще бъдат направени необходимите ВиК действия за свързването на кладенеца със сградата на манастира. Манастирът „Св. Св. Петър и Павел“ е действащ девически православен манастир и е единственият в Североизточна България, носещ името на светите равноапостоли.

Познат на богомолците като Златарския манастир, заради близостта му до Шуменското село Златар, историята му датира от времето на Първото българско царство и е известен с лековития си извор, за чиято вода се смята, че помага срещу ревматизъм, екземи и други заболявания. Преданието гласи, че първият манастир е бил мъжки с над 200 монаха и в него се е подвизавал Св. Марко Преславски. През 14 век манастирът е опожарен и разрушен до основи при падането на България под Османско владичество и много от монасите мъченици са просияли на това свято място, но за съжаление не са запазени никакви исторически сведения.

Възстановен с помощта на хората от съседните села през 1937 година, той се състои от стара жилищна сграда за монахините и малка, но много красива и добре поддържана църка, върху чиято фасада са изписани ликовете на светите апостоли Петър и Павел. За магическите свойства на ‘‘Св. Св. Петър и Павел‘‘ се носят легенди, а хора от всички краища на България го посещават, за да усетят специалният дух на манастира.