Три години гледам сина си Христо в будна кома.
Три години всяка сутрин се будя с надеждата, че ще го видя спокоен, без болка, че ще отвори очи и ще каже „мамо“. Три години живея между болнични стаи, операции, страх и молитви. Христо е само на 45 години. Един инцидент преобърна живота ни и го остави в това тежко и безпомощно състояние. Той премина през операции в България и Турция, през безброй процедури и болка, която никоя майка не трябва да вижда.

Днес синът ми се нуждае от постоянен лекарски контрол, ежедневна рехабилитация и специализирани грижи, за да бъде поддържано тялото му – за да не се появяват тежки рани, за да не атрофират напълно мускулите му, за да му осигурим максималния комфорт, на който има право всеки човек.

Тази грижа е ежедневна, скъпа и жизненоважна. Разходите вече са непосилни за нас. Всеки ден е борба – не за чудо, а за достойнството и спокойствието на Христо.

Затова Ви моля… като майка, чието сърце се е превърнало в постоянна болка и надежда: подайте ни ръка, за да можем да продължим грижата за Христо.Всеки дарен лев ни помага да осигурим още един ден рехабилитация, още един ден, в който тялото му да бъде щадено от болка.

Благодаря на Фондация „Лазар Тодоров“, която ни подкрепя в този тежък път.
Благодаря на всеки един от вас, който ще ни подаде ръка!

Вашата добрина е единствената ни опора в тази битка.

Недка Николова
майка на Христо