Съпругът ми Георги е 100% инвалид с нужда от чужда помощ, след прекаран тежък инсулт. Живеем на втори етаж в сграда без асансьор и вече осем години той не може самостоятелно да напусне дома ни, защото не е в състояние да слиза и качва стълбите.

Всеки път се налага да молим приятели и съседи да го свалят с инвалидната количка и след това отново да го качват.

Това е мъчително, опасно и унизително.

Искахме да кандидатстваме по програмата „Достъпна жилищна среда“ към Министерството на труда и социалната политика, за да изградим стълбищна платформа. За съжаление, за да бъдеш одобрен по тази програма, се изискват подписи за съгласие от всички съседи.

Въпреки репортажи по Нова телевизия и местните медии в Кърджали, и въпреки че от януари 2024 г. водим разговори със съседите, не получихме нито един подпис.

Те отказват с аргументи, че платформата щяла да пречи и ще шумяла. Поради това не можем да кандидатстваме по програмата и единствената ни възможност остава да изградим платформата със собствени средства, които за съжаление нямаме.

Законът ни позволява това – с разрешение от общината и без нужда от съседски подписи, но само ако сами финансираме изграждането на съоръжението. Проектът за платформата и всички допълнителни строително-монтажни дейности възлиза на 53 000 лева (около 27 000 евро).

Това е цената на свободата за един човек, който иначе е обречен да живее като затворник в собствения си дом.

Моля Ви от сърце – помогнете ни да съберем тези средства.
Всяка помощ, всяко дарение е крачка към това съпругът ми отново да види улицата, природата, лекаря или просто слънцето.

С уважение,
Силвия Барутчиева