Здравейте, добри хора!
Казвам се Михаела, на 36 години съм и съм майка на 6-годишната Даяна – моята сила и моята най-голяма отговорност. Даяна е с тежка форма на аутизъм. Нейният свят е различен. В него няма думи, но има огромна нужда от любов, присъствие и грижа. Аз съм човекът, който разбира нейните знаци, който я успокоява, когато светът стане твърде шумен за нея. Аз съм нейният мост към света и я отглеждам сама.
До скоро се борех единствено за нейното развитие. Но през месец март получих диагноза, която преобърна живота ни – рак на гърдата, трета степен. Изправям се пред тежка битка. Не ме е страх от болката или от болниците. Страх ме е само от една мисъл – кой ще разбере Даяна, ако мен ме няма? Кой ще я успокои, когато се уплаши? Кой ще разчете нейните сигнали, когато тя не може да поиска помощ? Боря се с рака с всяка фибра на тялото си – не само за да оцелея, а за да не я оставя сама в тишината на нейния аутизъм.
За да може Даяна да получава необходимите терапии и да посещава специализирана детска градина, се наложи да напуснем дома си и да се преместим под наем във Варна. Това е единственият шанс тя да получава ежедневната грижа от специалисти, от която има нужда. През следващите месеци аз ще бъда в болница.
Моята майка е единственият човек, на когото мога да разчитам. Тя спря работа, за да бъде до нас 24 часа в денонощието и да се грижи и за двете ни. Така останахме без нейния доход, а разходите ни растат – наем, терапии, лечение и ежедневни нужди. В момента разчитаме единствено на помощите за Даяна и моята заплата като асистент.
Не знаем колко дълго ще продължи лечението ми и как ще се справим през следващите месеци. Знаем само, че трябва да оцелеем. Имаме нужда от подкрепа за следващата една година – за лечение, за наем, за терапиите на Даяна и за най-необходимото за живот.
Моля ви – подайте ни ръка. Всяко дарение и всяко споделяне е шанс да остана до дъщеря си. Помогнете ми да не оставя Даяна сама.
Благодаря ви от цялото си майчино сърце! ❤️
Михаела