Здравейте, мили хора с добри сърца 💔🙏

Пиша Ви това писмо с голямо притеснение, но и с последна надежда. Казвам се Цветелина Ангелова Петкова и съм майка на две момчета – на 10 и на 16 години 👩‍👦‍👦

Обръщам се към Вас, защото вече не мога да се справя сама с тихата болка, която съпътства всеки наш ден.

Живеем в малко врачанско село 🏡 Къщата, която трябваше да бъде наш дом и крепост, днес е място, в което едва оцеляваме. Част от нея е в окаяно състояние и неизползваема.

Живеем притиснати, без елементарни условия и уют – без онази топлина, от която децата ми имат нужда, за да растат спокойни.

Като майка най-много ме боли от това, което виждам в очите им. Големият ми син Ангел вече е тийнейджър – възраст, в която трябва да мечтае 🌟 Вместо това той се затваря в себе си.

Срамува се от бедността ни, от това, че няма свое кътче, от живота, който водим.

По-малкият ми син Велислав също усеща всяка липса и всяка моя тревога 💔

От 4 години разчитаме единствено на социални помощи и детски надбавки. Има дни, в които на масата няма дори хляб 🍞

Взимам храна на вересия, за да не заспят децата ми гладни. Всеки мой ден е битка – за залък храна, за платена сметка, за оцеляване.

Липсват ни основни неща: дрехи, обувки, одеяла 🧣 както и най-обикновени домакински уреди.

Боли ме, че децата ми растат без сигурност и без истинско детство.

Затова събрах сили да поискам помощ. Моля Ви, ако имате възможност – помогнете ни 🙏

Всяко Ваше добро дело, колкото и малко да Ви се струва, за нас е огромен шанс и надежда, че утре може да бъде по-добре 🌈

Благодаря на всеки от Вас, който отвори сърцето си за нашата съдба ❤️

С надежда и благодарност,

Цветелина Ангелова Петкова