Съпругът ми Георги е 100% инвалид с нужда от чужда помощ след прекаран тежък инсулт. Живеем на втори етаж в сграда, в която няма асансьор, а той вече 8 години не може самостоятелно да напусне дома ни, защото не е в състояние да слиза и качва стълбите. Всеки път се налага да молим приятели и съседи да го свалят с инвалидната количка и после отново да го качват. Това е мъчително, опасно и унизително.
Искахме да кандидатстваме по програма за „Достъпна жилищна среда“ към Министерството на труда и социалната политика, за да изградим стълбищна платформа, но съжаление, за да бъдеш одобрен по тази програма, се изискват подписи за съгласие от всички съседи.
Въпреки репортажи по Нова телевизия и местните медии в Кърджали, и въпреки че от януари 2024 г. водим разговори със съседите – подписи не получихме. Те отказват с аргументи, че платформата щяла да пречи и ще шумяла. Поради тази причина не можем да кандидатстваме по програмата и единствената ни възможност остава да изградим платформата със собствени средства, които ние за съжаление нямаме.
Законът ни позволява това, с разрешение от общината и без нужда от съседски подписи, но само ако сами финансираме изграждането на съоръжението. Проектът с платформата и всички допълнителни строително-монтажни дейности струва 53 000 лева (около 27 000 евро). Това е цената на свободата за един човек, който иначе е обречен да живее като затворник в собствения си дом. Моля Ви от сърце – помогнете ни да съберем тези средства. Всяка помощ, всяко дарение е крачка към това съпругът ми отново да види улицата, природата, лекаря или просто слънцето.
С уважение, Силвия Барутчиева