Моята майка е на 47 години и е една от онези жени, които цял живот дават от себе си — тихо, смело, с обич. Тя е сърцето на нашето семейство. Преди две години претърпя операция на червата. Смяташе се за рутинна коремна намеса, но нямаше съмнение за рак. След това се възстанови и живя спокойно, доколкото можеше. Но преди два месеца ни съобщиха най-тежката новина — злокачествен рак в напреднал (IV) стадий, с разсейки. Последен стадий. Болестта вече беше напреднала твърде много, без да бъде открита навреме. Преди седмици коремът ѝ започна да се подува. Оказа се, че операцията ѝ от преди две години се е отворила. Отворена чревна рана, която изпуска течност, пълна с бактерии. Инфекцията бързо обхвана целия ѝ корем. Течността стана зелена. Антибиотик я поддържа жива — но той вече не действа.
От болницата в Холандия, в която е настанена, ни съобщиха, че няма какво повече да направят, защото не знаят как да се справят с отворената чревна рана. Ще я изпишат без дори да опитат да я спасят! Но ние не сме готови да се сбогуваме! Не още! Консултирахме се с лекари от болница в Истанбул и от там ни казаха, че всъщност надежда има, но преди да започнат да лекуват рака, трябва да направят специализирано лечение за отстраняване на проблема в червата и последваща операция за затваряне на раната. За всички медицински процедури, изследвания и престой в болницата, за наем на линейка, която да транспортира мама до Турция са ни необходими около 120 хиляди лева. На толкова е оценен животът на майка ми и това е само началото….
Не мога да се справя сама!
Затова ви моля отчаяно да ни помогнете да задържим мама жива, за да не се сбогуваме сега. Изабел Аврамова