Здравейте, мили дарители,
След 10 дни в клиниката на д-р Вел в Хърватия, поредният курс от рехабилитацията на Мишо приключи. Има значителни подобрения – по-добър очен контакт, по-продължително проследяване на обекти, по-внимателно наблюдение, закача се със сестричката си, а мен ме целува по бузата… Това е истинско щастие. Дай Боже позитивите да продължават.
Според специалистите Мишо има шанс да излезе от спектъра, но е нужно постоянство и много, много работа. За целта трябва да увеличим ерготерапията до минимум два пъти седмично, да включим водна терапия и хипотерапия, която би помогнала много за когнитивните му затруднения.
Знаете, че ние сме от Враца и пътуваме два пъти седмично до логопед в София. Ще се борим да намерим и включим Мишо и в тези допълнителни дейности. Развитието му е бавно и изисква много работа, но всичко това трябва да се случи сега – докато двете полукълба на мозъка са „отворени“ и могат да изграждат и затвърждават важни връзки. Специалистите казват, че след 9–10-годишна възраст възможностите за промяна намаляват, затова времето е ценно.
Ние не се отказваме и се борим. Следващият курс в Хърватия е през февруари 2026 г., а междувременно трябма да продължим и с платените терапии в България. Моля ви, не спирайте да ни подкрепяте. Искам да успея да измъкна детето си от това състояние. Вярвам в него – и въпреки трудностите, с които се сблъскваме всеки ден, той винаги намира начин да ме зарадва и да ми даде сили да продължа напред.
Благодаря! Бъдете здрави!
С уважение,
Цветелина Кирилова
